Стимулирани ли сте да ходите пеша?

При този ужасен трафик в столицата, не ви ли се иска понякога да слезете от автобуса и да си направите една ободряваща разходка, а защо не и да стигнете по-бързо? Вероятно сте си го помисляли и сте го правили.

Стимулирани ли сте да ходите пеша?

Ако пък сте майки с бебета, е повече от вероятно да избягвате трудностите с градския транспорт, който е крайно неудобен за детски колички и в повечето случаи да избирате разходката по тротоара. „Тротоара ли?“ – би попитала всяка втора майка, изминаваща почти ежедневно десетки километри по тротоарите, по които често е трудно да минеш и десетки метри. 

Данъците си плащам. И те не са никак ниски. А какво получавам в замяна?

Град, чиито улици, особено по крайните квартали, изглеждат като след земетресение, а вината за това се „размива“ някъде там между институциите, отговорността постоянно се прехвърля на друг…Докога?

Ще ви запознаем с няколко факта, които никак няма да ви харесат. Но пък могат да ви накарат да се замислите какво може да направите вие, за да се движите по европейски тротоари, а не да катерите и спускате, да се спъвате, да заклещвате токове и да се хлъзгате през зимата. Защото понякога и без наличието на детска количка, преминаването по тротоар, си е истинско предизвикателство.

София плаща десетки хиляди левове по дела за травми, причинени от разбити тротоари. Така например, през 2020 година само един от нещастните случаи (на седемдесетгодишната Е.М., която си раздробява раменната става, спъвайки се в стърчаща плочка на централна софийска улица) се „равнява“ на 30 хил. лева неимуществени вреди и разноски по лечение. 

Всяка година има около 700 000 кв.м. тротоари за ремонт и всяка година се оправят едва около 60 000 кв.м. За 10 години са подновени около 12% от тротоарите в столицата, което както и да го погледнем, е абсурдна цифра.

За 2021 година са заделени под 1 млн. лв. за ремонт на тротоари, при необходимост от поне 50 млн.лв. Наскоро стана ясно, че Столична община ще тегли инвестиционен заем от Европейската Инвестиционна банка в размер на 50 млн. евро, като общинския бюджет ще осигури само 10 милиона. 

Защо тротоарите ни са в това състояние?

На първо време да отбележим няколко основни проблема, спомагащи за бързото им разбиване:

• Паркирането – липсата на паркоместа е твърде сериозен проблем, а някои от оставените „за малко“ коли, стоят по тротоарите с години, без да се ползват, което неминуемо уврежда настилката. В България паркирането на тротоара е разрешено, стига автомобилът ви да тежи до 2,5 тона, да има не по-малко от 2 метра за преминаване на пешеходците и да не е в непосредствена близост до вход или гараж- условия, които доста рядко се спазват и за чието нарушаване глоби почти не се налагат, именно поради липсата на паркоместа. Отделен е въпросът, че в действителност пешеходната настилка в повечето случаи не е пригодена да понася повече от 1 тон натоварване, което разбира се способства за нейното по-бързо слягане и рушене.

• Некачественият ремонт, причинен от липса на средства или корупционни схеми, както вече споменахме

• Недовършени ремонтни дейности, които атмосферните условия бързо „довършват“ и след това всичко трябва да се започне отначало

• Силно развита коренова система на някои дървета по тротоарите, която измества плочките с времето и с която никой не се съобразява, когато се прави дадена настилка

Решенията

• Използването на качествена настилка

• Изграждането на нови паркинги и подземни гаражи

• Поставянето на достатъчно антипаркинг колчета

• Нови бордюри и понижения на тротоарите – някои от тях са много трудно достъпни за хора с увреждания и майки с детски колички

• Направата на повече тротоари от бетон или асфалт. Настилката е далеч по-проста, ефективна и евтина, с по-дълъг срок на експлоатация и по-лесна за поддръжка.

• Иновативни решения, като например създаването на тактилни ивици за хора с увредено зрение, които са факт в повечето европейски страни

И тези решения трябва да дойдат не от някъде другаде, а именно от Столична община. Това са само малка част от задълженията на общината, за които ние трябва постоянно да я подсещаме.

Дали го правим? Столична община е засипвана от сигнали за некачествено свършена работа ежедневно и все пак…явно не са достатъчни! Къде са нашите задължения, освен в спазването на правилата за паркиране да речем? 

Наскоро попаднах на една фейсбук страница, наречена „Път за бебешки колички в София“, която има за цел да върне на дневен ред трагичното състояние на столичните тротоари, излагайки на показ множество разбити павета, високи и непреодолими бордюри, купчини камъни, хлътнали шахти, липса на система за ползване на подлези с детски и инвалидни колички и т.н.

Което е чудесно. И е добре да продължим в този „стил“ именно ние гражданите, показвайки всяка нередност на пътя- била тя на тротоар или булевард. Но да бъдем далеч по-настоятелни. Защото подаването на поредния сигнал за нередност понякога приключва точно с това. Дали и кога той ще бъде отразен, е друг въпрос, на който ежедневно трябва да изискваме отговор.

Стимулирани ли сте да ходите пеша?

Всичко започва от позицията ни като граждани. От едно обединено гражданско общество, което да бъде коректив на политическата държава. Общество, което на базата на солидарност и засилена комуникация помежду си, да противодейства на безразличието и губенето на време от страна на институциите.

Общество, което да не се движи по инерция, а да дава тласък за промяна, да бъде отпор срещу нередностите, препятствията и липсата на инициатива. Общество, което да взима пример от по-прогресивните образци и да си търси правата ежедневно.

Защото, ако не действаме, отношението на държавата спрямо гражданските инициативи, ще продължи да бъде инертно т.е. въздействието между държавните структури и гражданския сектор е непълноценно и водещо до никъде.

А така никога не бихме стигнали до красивите тротоари на Прага или Мадрид.

Красивите тротоари са белег на цивилизация.

Кой не иска да се придвижва спокойно, безпроблемно и приятно? Защо да не бъдем цивилизовани и ние? Нима не заслужаваме по-добра и красива страна заради нас самите?